Кучешкият начин на мислене

why-i-love-typography-001

В началото на пътуването към по-щастливия ви живот с вашето куче, ще е най-разумно да погледнем през неговите очи. Или по-точно, да помиришем света през носа на кучето. Най-напред ще трябва да се опитате да разберете и да приемете кучешкия начин на мислене.

Питали ли сте се някога какво минава през главата на кучето ви, докато ви гледа? Давате му команда от типа на „седни”, „тихо” или „слез от дивана”. Ако кучето е психически стабилно, то ще изпълни командите. Но какво става в мозъка му през това време?

Няма нужда да се чудите повече.

Кучешкият мозък е възхитително творение. Той подава информация за света, казва какво да се прави с нея и помага за откриване на начини, по които кучето да ви удовлетвори.

Кучетата живеят, за да удовлетворяват човека. Те усещат инстинктивно, че човекът е от жизнена важност, защото той може да задоволи почти всяка кучешка потребност. Затова кучетата правят всичко по силите си, за да удовлетворят човека. Мозъците им са създадени с този основен импулс.

Кучетата са изключително адаптивни, но това им качество е нож с две остриета. Ако искате кучето ви да се държи като разглезено дете, накрая ще получите именно това. Независимо, че подобно поведение е в разрез с кучешките инстинкти. От една страна, кучешкото желание да удовлетворяват човека ги прави любящи домашни любимци и верни помощници. Но от друга страна, същото това желание вкарва кучетата в беля. В стремежа си да се приспособят към неестественото за кучешката природа желание на човека, кучетата загубват психическата си стабилност.

Ако научите какъв е начинът, по който работи мозъка на вашето куче, не само ще започнете да го разбирате, но и ще бъдете по-добър Водач на глутницата, защото ще можете да осигурявате на кучето си всичко, от което то се нуждае, за да е здраво, щастливо и психически стабилно.

Не вървете срещу инстинктите, а ги използвайте

Ключът към успеха при обучението на кучета е да се пренасочат с положителна посока естествените кучешки енергия и инстинкти.  (Подтискането на инстинктите води до психически дисбаланс.)

Подтискане на инстинкта при овчарски породи

Инстинктивно поведение – да събира стадо

Енергийно състояние – постоянно безпокойство, психическа нестабилност

Поведенчески проблем – склонност да събира в „стадо” други домашни любимци и даже хора; често хапане по пети, скачане по хора

Решение на проблема – пренасочване на енергията с хвърляне на топка, фризби, обучение по аджилити или хърдинг

Най-повлиявани породи – корги, овчарски кучета, белгийско малиноа, бордър коли, бриард, шведски валдхунд.

В редки случаи е препоръчително да се противопоставите на определени характеристики в дадена порода. Например, би било по-добре ротвайлери и питбули да не бъдат подстрекавани към развитие на дейности, за които са генетично създадени: лов и защита. Търсете разнообразни методи за пренасочване на тези  склонности.

Подтискането на естествените, инстинктивни склонности може да доведе до сериозни поведенчески проблеми… Поради различни причини, някои собственици не са в състояние да оставят кучето си да копае дупки, нито да го заведат на хърдинг или плуване. В такъв случай просто приемете, че кучето ви има огромен излишък на енергия, която трябва да бъде изразходвана. Увеличаване на физическото натоварване ще доведе до изгарянето на тази енергия, ще активира сетивата и ще намали проявите на нежелано поведение.

Кучешката памет

Научните изследвания сочат, че кучетата имат ограничени възприятия за време и склонност да запаметяват… Моят опит показва, че за разлика от човека, кучетата не са в състояние да пътуват мисловно нито назад във времето, нито в бъдещето. На пръв поглед способността да си спомняш определени събития или да очакваш бъдещето изглежда като чудесна дарба. Но в същото време същите тези типично човешки умения ни струват скъпо: безспокойство, страх, чувство за вина, съжаление.

Много от клиентите ми изразяват съмнение, когато им кажа, че кучето живее в сегашно време и че в действителност кучешката памет е много кратка – около 20 секунди. „Ама нали”, казват ми, „кучето ми е научено да носи топка и да я пуска в краката ми всеки път, когато я хвърля. Явно помни.”

Само че „спомнянето” не е това, което се случва в кучешкия мозък.

Кучетата са се научили да реагират на команди и да удовлетворяват човека. Затова кучето може да знае как да отвърне на командата „донеси”, без да я свързва с конкретно събитие, чрез което командата е била заучена. Вие вероятно помните всички подробности от онзи ясен, пролетен ден, когато сте научили кучето си да донася предмети, но то не помни. Или поне не по начина, по който помните вие.

Кучето има асоциативна памет за хора и места. Тя може да работи както в полза, така и в ущърб на асоциативно помнещия. Ако има травмиращо посещение при ветеринар след возене в кола, кучето може да реагира със страх на всички возения в кола, докато тази негативна асоциация не бъде заменена с позитивна, например посещение в кучешкия парк. Колкото по-силна е асоциацията, толкова по-трудно ще е да бъде заместена.


Рехабилитирам тези (травмирани) кучета, като ги карам да извършват дейност, която не е част от ежедневието им, но е заложена в тяхното ДНК.

Стимулирайте ума – отрано и начесто

Вярвам, че (интелектуалното) стимулиране на кучето още от ранна възраст води до изграждането на по-силен и балансиран ум.

Добре стимулираният ум на палето развива мозъчните клетки и връзката между тях. Чуването на силни шумове, редовните физически натоварвания, срещите с нови кучета и хора, пътуване до непознати места, дори и аджилити тренировки по няколко минути на ден укрепват мозъка.

В същото време, много хубаво не е на хубаво. Виждал съм случаи, при които прекаленото стимулиране води до поведенчески проблеми и агресия. Признаци на прекалено стимулиране могат да се наблюдават при куче, което нахлува в стая и приближава друго куче лице в лице, с изплезен език, с учестено дишане, с дърпане на каишката или с лай. Много собственици разбират погрешно тези признаци и смятат, че кучето им е щастливо. В действителност, такива кучета са нектонтролируеми. Ако забележите подобно поведение у вашето куче, то ще се нуждае от спокойно, целенасочено отношение. Най-разумно ще е да изведете кучето си от ситуацията, която го е превъзбудила, докато то не се успокои.

Как да създаваме предизвикателства за кучешкия ум

1.       Отработете нов трик – огледайте се за нови трикове. Свързвайте команди, например „донеси и седни”.
2.       Давайте на кучето интерактивни игри или играчки – кучешки пъзели; играчки, в които може да скриете лакомства; крийте лакомства из къщата.
3.       Променяйте маршрута на разходките.
4.       Дайте работа на кучето си – фризби, аджилити и пр. Намерете занимания, които да отговарят на нуждите на конкретната порода.
5.       Социализирайте кучето си – организирайте срещи с други кучета, които имат сходен температмент и енергия.

Сизърови кучешки природни закони

Един от най-често задаваните ми въпроси е „Какво точно е кучешка психология?” Много хора погрешно смятат, че кучешката психология е като човешката. Нека бъде ясно, че кучешката психология е много различна от човешката. Вместо да разглежда човешките емоции и реакции, кучешката психология се опитва да разбере и обясни кучешкото поведение от кучешка гледна точка, а не от човешка.

За да можете да вникнете още по-добре в мисленето на кучетата, трябва да разберете законите, които наричам „кучешки природни закони”… Това са законите, които майката Природа е наложила върху кучешкия вид. Ако ги игнорирате, ще трябва да се възправите срещу огромната й мощ.

Тези пет закони са:
1.       Кучетата са водени от инстинкта си. Хората са интелектуални, емоционални и духовни.
2.       Енергията е определяща.
3.       Кучетата са първо животни, след това животински вид, после порода и накрая – име.
4.       Сетивата на кучето формират неговата действителност.
5.       Кучетата са социални животни, живеещи в глутница, съставена от един водач и много последователи.

Ще се спрем на всеки един от тези закони и на начина, по който те влияят върху кучешката памет, поведение и интелект.

Закон първи:
Кучетата са водени от инстинкта си. Хората са интелектуални, емоционални и духовни

Може би най-честият проблем, с който се сблъсквам, е склонността на хората да мислят, че кучето им е точно като тях. Погледнете до каква степен хората очовечават кучето си. Празнуват рождените му дни, обличат го в костюми, возят го в бебешка количка и водят с него разговори, сякаш то е най-довереното лице.

Хората (или поне някои от тях) изпитват удоволствие от тези неща. Защо и кучето да не го прави?

Това, което много хора не осъзнават е, че подобни дейности не са от полза за кучето. Те са от полза за човека. Чрез тях той използва кучето си, за да задоволява собствени емоционални копнежи  и нужди.

Друга основна грешка е, че много хора приписват човешки емоции на кучето си. Колко често ви се е случвало да чуете някой да казва „Горкото кученце! Тъжно е, защото…”, след което започва сложна история, с която да се обясни дискомфорта на кучето? „Тъжно е, защото му изкрещях” или „Тъжно е, защото някой се е отнесъл лошо с него”. Обикновено използваме чисто човешки емоционални обяснения за външната кучешка тъга или подтиснатост. Макар, че кучето има чувства, те не са толкова сложни, колкото човешките. За сметка на това, то е в състояние да усеща емоциите, идващи от хората. Кучето улавя тези емоции под формата на енегия, която може да е положителна или отрицателна. Отрицателната енергия е равносилна на слабост от гледна точка на кучето.

Отношенията между човек и куче страдат, тъй като непрекъснато си обясняваме кучешките проблеми с човешки термини. Отново и отново не съумяваме да разберем, че подходът, който работи при хората е абсолютно погрешен, когато се прилага за решаването на кучешки проблеми. Например, когато човек види уплашено или нервно куче, той ще се опита най-напред да утеши, а след това да успокои уплашеното животно.

Разбира се, подобно нещо никога няма да се случи в животинския свят. Там психически лабилният член на глутницата ще бъде игнориран от всичко останали. Ако лабилността продължи или достигне до точката, в която поведението застрашава сигурността на глутницата, животното ще бъде отритнато.

Когато куче стане свидетел на нестабилна енергия, неговите инстинкти са почти напълно противоположни на човешкия първичен импулс.

За да разбираме кучето си, трябва винаги да помним, че то е създание на инстинкта. То нито мисли, нито чувства като нас.

Ето някои начини, чрез които хората очовечават кучето си и пренебрегват неговия инстинкт:

1.       Разрешение на кучето да се държи като човек (да яде от масата, да спи в човешко легло и пр.)
2.       Приписване на човешки чувства към кучешко поведение, език на тялото или изражения на лицето
3.       Обличане на кучето в костюми, които не служат за защита или идентификация
4.       Очакване кучето да разбира и интерпретира човешкия език
5.       Прилагане на човешки решения за кучешки проблеми (успокояване на уплашено куче, ентусиазирано посрещане на превъзбудено куче)

Закон втори:
Енергията е определяща

 

Източник:  книгата на Сизър Милан „Кратко ръководство на щастливото куче: 98 основни съвети и техники“

Огромни благодарности на Фея кръстница за превода!

Остави коментар